Ivaylo Angelov

Паспортът не е машина на времето. А Македония не е частна собственост на Скопие. На Балканите явно се предлага уникална административна услуга: вземаш географско име, добавяш съвременно гражданство, разбъркваш с национална митология - и получаваш нотариален акт за две хиляди години история. Само че има дребна техническа пречка. Географията не е етнос. Гражданството не е родословие. А съвпадението на имената не е удостоверение за наследници. Да си от Македония, да си гражданин на Република Северна Македония и да се самоопределяш като етнически "македонец" са три различни неща и не са взаимозаменяеми. Преспанското споразумение също различава историческите значения на названията, а гражданството обозначава правната връзка между човека и държавата. Не кръвна връзка с Филип II! Паспортната служба все пак не е лаборатория за възкресяване на антични или средновековни династии. Макрон няколко пъти казал "северномакедонски". Казал е много точно и съвсем прецизно самата истина! В статията „"Грешката" на Макрон е вярна!“ поводът е употребата на „северномакедонски“ и последвалото възмущение. Но по-важният въпрос не е дали френският президент е спазил дипломатическия речник. Въпросът е откога Скопие се разпорежда с всички значения на думата „Македония“. Кой му прехвърли целия географски регион? Кога получи изключителни права върху историческото название? И къде точно останалите подписаха декларация, че занапред ще употребяват думата само с разрешение? Никъде. Самото Преспанско споразумение признава, че „Македония“ и „македонски“ имат различен исторически контекст и културно значение за двете подписали го държави. То не предоставя монопол на Скопие. Напротив - разграничава значенията! Да представяш този договор като изключителен лиценз върху името е все едно да си купиш апартамент и да обявиш квартала за наследствено имение. Александър не е чакал Тито да му издаде лична карта Древните македонци принадлежат на античния елински свят. Съвременният "официален език" на северната република принадлежи към южнославянските езици. Еднаквото прилагателно не заличава разликата между тези исторически реалности! И тук идва най-неприятната подробност за любителите на историческите shortcuts: не е нужно да вярват на български автор. Достатъчно е да прочетат Преспанското споразумение. Член 7 изрично разграничава съвременния език и характеристиките на РСМ от древната елинска цивилизация, история и културно наследство. Толкова за експресния влак „Скопие - Пела“, без прекачване и без проверка на документите. Преспа не е нотариална кантора. А дипломатическият подпис не превръща Александър в югославски гражданин, роден малко преди откриването на собствената си паспортна служба. Датите не са обида. Просто развалят фокуса. Решаващата държавна институционализация на съвременната "македонска национална идентичност" протича в Титова Югославия. Републиканската рамка се изгражда през 1944 г., книжовният език се кодифицира през 1945 г., а независимата държава идва през 1991 г. Това не означава, че тогава са се появили хората, а преди това Македония е била необитаема. Означава, че население, говор, национална програма и държавна институция не са едно и също. И няма нищо срамно една държава да е млада. Смешното започва, когато настоява да ѝ признаят античен и средновековен стаж за съвременнен политически статус. Някъде пише „македонец“? Наш е. Някъде пише „македонски“? Наше е. Някой посочи различен исторически контекст? Отрича съществуването ни. Не. Оспорването на историческа претенция не е отнемане на човешко достойнство. Човек има право на идентичност. Ако един човек е от Македония и се определя като българин, грък или албанец не можеш да зачеркнеш втората част. Нито съвременната граница, нито Преспанското споразумение е машина за посмъртна смяна на самоличността. Правото на собствено име не е право върху чуждото минало! blitz.bg/analizi-i-komentari…