За хегемонията на превода от английски и как дългогодишното нормализиране на лошите преводи проправя пътя на гугъл транслейт с леки отклонения през Картаген, идеализираното самовъзприятие на издателите и преводачите, промяната в езика и принципа на Уорф tomosekla.com/pri-john/

Как днешният пазар за преводна литература може да се поорганизира и допълни от държавата, за да съществува литературният превод като професия? tomosekla.com/izvan-senkite/

Като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е добър, а дали изобщо е превод – и ако не е, какво е тогава. tomosekla.com/imitirast-prod…

Обявеният за мъртъв автор дори и от гроба продължава да дава „инструкции“, да указва кое как да бъде възприемано и тълкувано, но пък читателят, респективно преводачът, е напълно свободен да ги пренебрегне и да не се съобрази с тях.“ tomosekla.com/obuchenie-v-po…

Ако верността на превода и невидимостта на преводача са илюзия, как може да се избегне неплодотворната по отношение на практиката дилема възможен ли е, или невъзможен преводът въобще? tomosekla.com/izobrazenieto-…

„Приказките за „вярност“, „точност“, „еквивалентност“ в превода превратно пропускат необходимото уточнение „вярност/точност в рамките на възможното“: Владимир Молев открива топлата вода в текста си за превода на "Петият сезон" на Н. К. Джемисин tomosekla.com/petiat-sezon/

За проблемите на превода, кюфтетата и усещането за общност разказва Габриела Манова в своя репортаж, писан с превод на шията tomosekla.com/atelie24/

Дванайсет месеца, седемнайсет текста. И някаква придобиваща все по-реални измерения въобразена общност от читатели! Благодарим на всички съмишленици и съучастници - идвайте още! tomosekla.com/?fbclid=IwY2xj…

Собственикът на малко издателство съвместява различни роли – от редактор и коректор до рекламист, търговски директор, хамалин - и се явява първа и последна инстанция за преводача, а това си има свои плюсове и минуси. За минусите разсъждава Анна Златкова tomosekla.com/shumatakrainas…

За превода на "Слуховият рог" на Леонора Карингтън и защо на български романът звучи много по-сюрреалистично, отколкото на английски tomosekla.com/sluhoviyatrog/

„Всеки от трите нови превода има своите достойнства и добри локални попадения. Но същевременно във всеки от тях има повече слабости, отколкото в обновената версия на Доспевска." Мария Пипева за трите нови превода на „Великият Гетсби“ tomosekla.com/neulovimiatget…

Ана Димова разглежда различните степени на очуждяване при превода и след анализ на любопитни примери предупреждава за рисковете от опълчването срещу полицейския апарат на обичайната употреба на езика и на родната традиция. tomosekla.com/kolkochujdost/

В Тоя мост - сайтът, в който разчепкваме превода и се занимаваме с други такива "смислени" неща tomosekla.com - се чудим дали да не направим юридическо лице/фондация за сайта и подобни начинания... Някой да препоръча адвокат за бумагите и процеса на регистрация?

Дори и преводачът да разбере "какво е искал да каже авторът" (а това хич не е сигурно), той няма как, а и не е длъжен, да предаде всички измерения на изходния текст: абсолютизирането на "правилното" разбиране е недопустимо. Чудесен текст на Ана Димова tomosekla.com/razbiranetonat…

В текста си за "Кръстопътища" на Дж. Франзен Марина Стефанова зачеква някои от вечните поводи за преводачески препирни - кога има смисъл да кривнем от буквалното, кое вади читателя от текста, как да преведем лайтмотив...tomosekla.com/zanishkiteikoz…

Редакциите обаче биха могли да се нарекат по-скоро „претупване“ – дума, която тук означава „предполагаема комбинация от страхопочитание и небрежност или неопитност...", пише Мария Змийчарова за новото издание на "Нещастното начало" на Лемъни Сникет tomosekla.com/stariprevodino…

За превода като изкуство на възможното, за разделението на труда, парадоксите на преводаческите изневери, неизбежността на разсейването и ролята на редактора: "Съпричастният" на Виет Тан Нгуен tomosekla.com/kak-po-vietnam…

"Тоя мост" се гмурва в дълбоките (и мътни!) води на теорията със статията "За лингвистичните аспекти на превода" на Роман Якобсон, която чак сега излиза на български в превод на Мария Змийчарова tomosekla.com/on-linguistic-…

Макар и в никакъв случай да не са по-лоши от стария, новите преводи на „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл не предлагат съществени изменения и по-адекватно разкриване на оригинала. Защо тогава се появиха цели два миналата година? tomosekla.com/za-novite-prev…

Всяко преводаческо решение на Спас Николов е внимателно претеглено, пише Меглена Боденска в обширен материал за съдбата и делото на виртуозния преводач tomosekla.com/spas-nikolov-i…